На Брунелески се приписва и проектът за палацо Пити (в централната му част). Строежът му започва след смъртта на Брунелески в 1458 г.

Филипо Брунелески е типична ренесансова личност. Изключително образован, увлечен от математиката, Брунелески разработва система на линейната перспектива, която заимстват от него приятелите му художници. Той прави смели проекти и ги осъществява в строителната практика. Между 1420 и 1434 г. Брунелески построява купола на катедралата Санта Мария дел Фиоре. Огромните му размери, диаметър 45 м плочки баня и височина в основата 114 м, поставят чисто технически проблеми. Брунелески ги преодолява като прилага кух купол от две обвивки и каркасна система от носещи ребра. Новият плочки баня архитектурен стил, наложен от Брунелески, става основа за скулптурата и живописта, които се обновяват по-рано от архитектурата, но са принудени да се приспособяват към готическите сгради преди да възникнат и да се разпространят ренесансови архитектурни форми.

          Леон Батиста Алберти (1404 - 1472 г.) произхожда от благородна флорентинска фамилия. Работи във Флоренция и в Северна Италия (Мантуа, Ферара, Римини). Главното му въведение в архитектурата е ордерната декорация на фасадата. Стената е решена като система от пиластри, поддържащи антаблемана на всеки отделен етаж, със силно издаден най-горен корниз. Тези особености са характерни за палацо Ручелаи във Флоренция. Общите черти на италианското палацо през Ренесанса - фасада плочки баня в рустически стил, вътрешен двор с аркада, подчертано хоризонтално разчленяване с приложение на ордерната система и завършващ най-горен издаден корниз, засводени прозорци с колонка в средата - присъстват изцяло в палацо Ручелаи. Дворецът има три етажа, които на фасадата са разделени с малки корнизи, които заедно с пиластрите (вградени колони) образуват строга система. На партера пиластрите са от тосканския ордер, на следващия  етаж са от композитния ордер, а на последния - от коринтския. Арките над прозорците на втория и третия етаж се редуват с пиластрите и контрастират с тях в общия съвършен ритъм на съгласуваните елементи.

В архитектурата на Алберти античността присъства много по-силно, отколкото при другите архитекти на куатрочентото - като цитат и като вживяване, освен като следване на принципи. Фасадата на църквата Сант Андреа в Мантуа цитира конструкцията на римските триумфални арки Алберти е сред най-ярките ренесансови личности, въплъщение на идеала за универсалния, цялостен, всестранно развит човек. Роден в изгнание вероятно в Генуа или Венеция, Леон Батиста Алберти е възпитаван от педагози-хуманисти в Падуа, последователи на античността и на разбирането за хармонично развитие на духа и тялото. Следва право и математика в Болонския университет, доктор е по канонично и светско право. От 1432 до 1434 г. живее в Рим и изучава римската античност с помощта на математиката. Съставя “Описание на град Рим”, в уводната част на което пише: “С възможната точност, при помощта на измислени от мене математически прибори, аз изучих в този вид, в който сега са ни известни, направленията и очертанията на градските стени на Рим, на реката и пътищата, както и положението и местата на храмовете, обществените здания, вратите и трофеите, границите на хълмовете и накрая площта, заета от жилищни здания.”6 Създава оригинален метод за определяне на местоположението на всяка постройка, който е изложен и в други теоретически трудове на Алберти: “За статуята”, “Математически забави”, “Десет книги за архитектурата”. Алберти проучва линейната перспектива и я излага в трактата си “Три книги за живописта”, посветен на архитекта Брунелески, когото много ценял (Алберти плочки баня определя купола на Санта Мария дел Фиоре като велико творение, което може би е било непознато и недостъпно за античните архитекти). Вазари пише, че Алберти е известен повече с писанията си, отколкото със сътвореното от ръцете му. 

   Фра Филипо Липи (1406 - 1469 г.) изиграва голяма роля в историята на флорентинската живопис от първата половина на 15 в., утвърждавайки светското начало в религиозните сюжети.  Кармелитски монах, Филипо Липи се отличава коренно от Фра Беато Анджелико по начина, по който живее и по характера на създаваните от него произведения. Жизнерадостен и земен, Филипо Липи, вече петдесетгодишен, отвлича младата монахиня Лукреция Бути, за която по-късно се жени с разрешение на папата (издействано му от Козимо Медичи). Филипо Липи внася свое разбиране за религиозната живопис. Традиционните религиозни сюжети са само повод да се изобразят съвременни хора в съвременна обстановка. Фигурите и обкръжаващата ги среда в картините му са стегнати в точни линеарни очертания, натуралистични и същевременно поетични. Картината му Мадоната с младенеца и ангели представя Лукреция Бути с родените от нея деца на художника. Облечена в съвременни дрехи, младата майка има отвлечен израз на лицето, но във всичко останало изглежда, че е пресъздадена обикновена картина на майчинство, в центъра на която е пълничкото бебе, заобиколено от вече отраснали деца. Мадоната е седнала пред отворен процорец, през който се вижда пейзаж в далечен план. Зрителят вижда през рамка помещението, където са разположени фигури плочки баня на преден план. Този похват, въвеждащ зрителя чрез рамка от една пространствена дълбочина в друга е част от художествената философия на пространството в ренесансовата живопис. Пространството на зрителя спокойно и уравновесено се свръзва с еднородното му пространство на картината. 

---