Баня плочки

Баня плочки

Подови настилки за банята


Какви подови настилки да изберем за банята ? Това зависи изцяло от вашето желание да превърнете своята баня в приятно, желано и най-вече удобно място. Още при проектиране на самата баня е добре да знаете каква точно искате да бъде баня плочки подовата настилка- от гринитогрес, мрамор, теракот, обикновени плочки или друг материал.

Днес пазарът предлага богат избор на подови настилки за баня. Те са красиви и най-важното – лесни за поддържане. Мраморните настилки за баня съществуват още от древността. От мрамор са и останалите предмети в банята – вана, баня плочки тоалетна чиния, биде, тоалетна чиния и мивка. Мраморът за баня може да бъде и в различни цветове, а не само в традиционното сиво-бяло-черно. Много приятни са нюансите в бледо розово, лилаво, бледо зелено и кайсия. Този цвят в банята у много приятен и успокояващ, а също така мраморът е лесен и за поддържане. Единственият му баня плочки недостатък е че като се намокри, става леко хлъзгав. Мраморни предмети за баня може да се намерят както на нашия пазар, а така също има добър внос от Турция.

Гранитогресът също е добро решение за банята. Той е много гладък, лъскав и баня плочки лесен за поддържане. Също може да бъде в различни цветови нюанси. Особено подходящи за баня са плочки от гранитогрес в охра, бледо бежово, портокал и оранж.

За по-смелите в обзавеждането на банята и нейните цветове актуални са подовите настилки от различни като материал плочки, но оцветени в баня плочки лилаво и зелено, а така също каша и оранж. Добър избор на плочки баня предлага фирма КЕРАМО. Фирмата има собствен сайт в интернет и от там също може да се поръча. В момента има промоционални цени поради наближаващия край на летния сезон

         През втората половина на 14 в. в изкуството на Италия се разпространява интернационалният готически стил (чрез френската книжната миниатюра и немската архитектура). Харесван и ценен, той се възпроизвежда в италианските художествени произведения. Проторенесансовото изкуство от края на 13 в. и началото на 14 в. заглъхва1. Причините са в самата природа на Проторенесанса като явление, излизащо извън средновековната художествена система, но осъществено в нейните исторически рамки. Интернационалният готически стил, доминиращ по това време в Европа, се харесва с изяществото си и именно той се оказва подходящ за нуждите и вкусовете на заможните поръчители на артистични изделия. Неземната одухотвореност, характерна за образите в италианското изкуство от втората половина на 14 в., се постига чрез стиловите средства на готиката (начупените остри линии в живописта, специфичните готически извивки  в скулптурата). Това дава основание на някои историци да интерпретират и самия Проторенесанс като късно проявление на готиката, която на последния етап от вътрешното си развитие се ориентира към античността и към натурализма.

     В началото на 15 в. Ренесансът се налага необратимо - първоначално в Тоскана, по-късно и в териториите на цяла Средна Италия. баня плочки Флоренция е главният художествен център на Ранния Ренесанс. През първата половина на куатрочентото нейната роля е не просто водеща, а изцяло съдбоносна за изкуството. Тук се събират гениални личности, които експериментират с еднаква страст в изкуството и в точните науки, усвояват познания и опитност по всички възможни пътища. Във Флоренция живеят образовани личности, познавачи на античната философия, на християнската етика, на математиката, оптиката и перспективата. Те обменят помежду си познания и благотворни влияния в търсене на ново виждане за човека, за баня плочки природата, за ценностите на християнството, за изкуството. Полагат се основите на нова светска култура, към която се приобщават представители на различни социални среди според индивидуалните си възможности. Флорентинските художници, които търсят нов стил, извличат онова, което е полезно за тях от античността, от Проторенесанса, от готиката, но желаят да бъдат различни във всяко свое произведение. Най-изявените от тях са едновременно разсъдъчни и артистични, самовглъбени и продуктивни. Обилието от обществени поръчки за произведения на архитектурата, скулптурата и живописта, идващи от различни организации, цехове, религиозни ордени, подхранва творческия индивидуализъм и конкуренцията между художниците. Изкуството на куатрочентото е тясно свързано с флорентинския хуманизъм, смятан за уникално явление в историята на Ренесанса. Флорентинските хуманисти творят нова светска култура, хармонираща с християнската религия, образуват интелигенция, която не само влияе върху цялото общество, но и ръководи Флоренция.Хуманистите управляват най-вече чрез баня плочки своите възпитаници и приятели сред видните флорентински семейства, оказвайки влияние във всички сфери. Двама видни хуманисти са и канцлери на флорентинската република: Леонардо Бруни (1370 - 1453 г.) и Поджо Брачолини (1380 - 1459 г.). Между художниците и хуманистите се поддържат приятелства и духовна солидарност. Първите са силни с произведенията си, в които налагат новия ренесансов дух, а вторите - с познанията си, с книгите на антични автори, с колекциите си от антични монети и камеи. И едните, и другите са свързани с представителите на управляващите и икономически могъщи фамилии, образувайки общества, в които всеки дава и обменя онова, което има и може.

     Духовният климат във Флоренция е изключително благоприятен за развитието на изкуството. Всички по-богати флорентинци са покровители на изкуството, науката и литературата. След падането на Константинопол идват и много византийски интелектуалци. Благодарение на тях мнозина флорентинци от различни съсловия научават гръцки език (флорентинските търговци често владеят двата древни езика наред с новите езици, които им служат в работата им). От 1434 г. Флоренция се управлява от банкера Козимо Медичи Стария и в продължение на повече от петдесет години няколко поколения от семейство Медичи ще влияят изключително благотворно върху ренесансовото изкуство. На първо място това е самият Козимо, който три десетилетия поощрява - с пари, поръчки и дипломатично отношение - архитектурата, живописта и скулптурата. Внукът му Лоренцо, наречен Великолепния, поема Флоренция в 1469 г. (след кратко управление на баща си Пиетро между 1464 и 1469 г.) и двадесетте години на неговата власт са златното време на Флорентинската художествена школа. Най-известните произведения на късното флорентинско куатроченто се повяват благодарение на щедростта и личното съпричастие на самия Лоренцо Великолепни, на братовчедите му баня плочки Пиерфранческо Медичи и Лоренцо Торнабуони (сравняван с Аполон заради красотата му и заради любовта му към изкуството), както и на други приближени до Медичите. Интелигентността и големите възможности на тези личности са основа за един типично ренесансов индивидуализъм, колкото житейски, толкова и художествен. Дори когато с идването си на власт Козимо Медичи Стария принуждава някои флорентински хуманисти, негови противници, да емигрират, действията му допринасят за разпространението на ренесансовите идеали в Италия. Известният интелекуталец Пала Строци емигрира в Падуа, където става централната фигура в общество от интелектуалци, пристрастени към античността.

     Стиловите особености на ренесансовата архитектура кристализират в светското и църковно строителство от първите десетилетия на века. Новите постройки се съизмерват с човека в неговото битие на земята. Главните им качества са простота и съгласуваност на формите от античен тип. Размерите и пропорциите

---

 Филипо Брунелески (1377 - 1446 г.), наричан баща на Ренесансовата архитектура, първоначално се увлича от скулптурата и от златарското изкуство. През 1401 г. участва в конкурса за бронзови врати на баптистерия Сан Джовани във Флоренция. Темата на конкурса e “Жертвоприношението на Аврам”. Представени са седем проекта, от които два получават висока оценка - на Филипо Брунелески и на Лоренцо Гиберти. Двата релефа показват големите възможности на авторите им, както и способността им да създадат нов стил в скулптурата. Докато Гиберти се стреми да покаже възможностите си в традиционния готически стил, обогатявайки го с проторенесансови и антични подражания (главно в трактовката на голото тяло), баня плочки Брунелески се стреми да възпроизведе художествените принципи на античността. Поръчката печели Гиберти, който се съветвал с много хора по конкурсния релеф и се съобразявал с тяхното мнение. Разочарованият Брунелески се насочва към архитектурата. Изучава античното наследство (в Рим според някои изследователи, а според други - в Тоскана), задълбочава се в научни изследвания, съчетавайки проучвания върху литературата с практически измервания.

   Ново явление за архитектурата представлява Детският приют дели на площад Сантисима Анунциата, построен между 1419 и 1445 г. по проект на Брунелески. (Идеята за детски приют като благотворително учреждение в града принадлежи на Леонардо Бруни и следва флорентинската традиция от 14 в. да се строят обществени сгради, които да носят полза на населението - болници, приюти и други.). Брунелески проектира просторна правоъгълна постройка на два етажа с вътрешен двор, отговаряща на практическите цели, за които е била предназначена. Фасадата на приюта към площада е особено важна, защото се свръзва с вече съществуващи сгради. Брунелески я изгражда изцяло в духа на античната архитектура. Тя включва лоджия (открита галерия ) от девет арки на долния етаж и гладки стени с прозорци на горния етаж. Нейното въздействие е определено изцяло от редуващи се и хармонично свързани елементи - колони, арки, по един прозорец над всяка арка и по един кръг (тондо) над всяка колона в тимпана. Цветните релефи с изображение на пеленаче във всяко тондо подчертават благородната простота на пропорциите В Детския приют Брунелески възстановява античната система от леки каменни колони с коринтски капители и арки (с дъги, наподобяващи римските). Но не външното подобие, а пропорциите и хармониите са същественото нововъведение в тази сграда. Дъгата на всяка арка преминава в квадрат, страни на който са колоните. Пристрастен към точните измервания и съотношения, Брунелески ги прилагал не само в строежите си. Почитател на Данте, той прави опит да измери пространствата в “Божествена комедия” и да създаде архитектурен модел на поемата.

             Ф. Брунелески. Детски приют (проект, възпроизведен по В. Лазарев)

      Църковните постройки на Брунелески въплъщават и утвърждават нов тип църковна архитектура. За ренесансовите личности Бог е носител на разум и мъдрост и отношението към него е също така разумно. От църковната сграда изчезва всичко трансцедентално, всичко ирационално, по думите на В. Лазарев.  Разумното начало, въплътено в нея, отразява разума на всемирния архитект.  Църквата Сан Лоренцо е изградена чрез преустройство на старата едноименна флорентинска църква. По план представлява трикорабна куполна базилика със скъсени пропорции. Вътрешното пространство, внушаващо равновесие и покой, е израз на ново виждане за архитектурата. Брунелески използва редуване на тъмни корнизи, пиластри и арки на светъл фон. Ренесансовите архитектурни принципи най-ясно се чувстват в Старата сакристия (една от страничните капели в старата църква, баня плочки). Тя е превърната от Брунелески в просто кубично пространство, разчленено на три зони. Първата зона е от стени с пиластри, антаблеман и профилирани арки, втората – от арки, с които започва превеждането на кубическото пространство в третата зона, полусферата на купола. Конструкцията и баня плочки декорацията са антични, но същевременно е използван и опитът на средновековната архитектура с присъщото й одухотворяване на вътрешното църковно пространство.5 Новаторството на Брунелески в църковната архитектура се проявява с пълна сила в малката куполна Капела Паци в двора на църквата Санта Кроче. Капела Паци е едно архитектурно преживяване на античността, съвършена в своята премерена простота. Пропорциите й напомнят за съотношенията между носещите и носени елементи в римската архитектура. Фасадата е оформена от шест коринтски колони с корниз. Интериорът е изчистен, с опростени обеми и гладки стени. Многоцветната

---

На Брунелески се приписва и проектът за палацо Пити (в централната му част). Строежът му започва след смъртта на Брунелески в 1458 г.

Филипо Брунелески е типична ренесансова личност. Изключително образован, увлечен от математиката, Брунелески разработва система на линейната перспектива, която заимстват от него приятелите му художници. Той прави смели проекти и ги осъществява в строителната практика. Между 1420 и 1434 г. Брунелески построява купола на катедралата Санта Мария дел Фиоре. Огромните му размери, диаметър 45 м плочки баня и височина в основата 114 м, поставят чисто технически проблеми. Брунелески ги преодолява като прилага кух купол от две обвивки и каркасна система от носещи ребра. Новият плочки баня архитектурен стил, наложен от Брунелески, става основа за скулптурата и живописта, които се обновяват по-рано от архитектурата, но са принудени да се приспособяват към готическите сгради преди да възникнат и да се разпространят ренесансови архитектурни форми.

          Леон Батиста Алберти (1404 - 1472 г.) произхожда от благородна флорентинска фамилия. Работи във Флоренция и в Северна Италия (Мантуа, Ферара, Римини). Главното му въведение в архитектурата е ордерната декорация на фасадата. Стената е решена като система от пиластри, поддържащи антаблемана на всеки отделен етаж, със силно издаден най-горен корниз. Тези особености са характерни за палацо Ручелаи във Флоренция. Общите черти на италианското палацо през Ренесанса - фасада плочки баня в рустически стил, вътрешен двор с аркада, подчертано хоризонтално разчленяване с приложение на ордерната система и завършващ най-горен издаден корниз, засводени прозорци с колонка в средата - присъстват изцяло в палацо Ручелаи. Дворецът има три етажа, които на фасадата са разделени с малки корнизи, които заедно с пиластрите (вградени колони) образуват строга система. На партера пиластрите са от тосканския ордер, на следващия  етаж са от композитния ордер, а на последния - от коринтския. Арките над прозорците на втория и третия етаж се редуват с пиластрите и контрастират с тях в общия съвършен ритъм на съгласуваните елементи.

В архитектурата на Алберти античността присъства много по-силно, отколкото при другите архитекти на куатрочентото - като цитат и като вживяване, освен като следване на принципи. Фасадата на църквата Сант Андреа в Мантуа цитира конструкцията на римските триумфални арки Алберти е сред най-ярките ренесансови личности, въплъщение на идеала за универсалния, цялостен, всестранно развит човек. Роден в изгнание вероятно в Генуа или Венеция, Леон Батиста Алберти е възпитаван от педагози-хуманисти в Падуа, последователи на античността и на разбирането за хармонично развитие на духа и тялото. Следва право и математика в Болонския университет, доктор е по канонично и светско право. От 1432 до 1434 г. живее в Рим и изучава римската античност с помощта на математиката. Съставя “Описание на град Рим”, в уводната част на което пише: “С възможната точност, при помощта на измислени от мене математически прибори, аз изучих в този вид, в който сега са ни известни, направленията и очертанията на градските стени на Рим, на реката и пътищата, както и положението и местата на храмовете, обществените здания, вратите и трофеите, границите на хълмовете и накрая площта, заета от жилищни здания.”6 Създава оригинален метод за определяне на местоположението на всяка постройка, който е изложен и в други теоретически трудове на Алберти: “За статуята”, “Математически забави”, “Десет книги за архитектурата”. Алберти проучва линейната перспектива и я излага в трактата си “Три книги за живописта”, посветен на архитекта Брунелески, когото много ценял (Алберти плочки баня определя купола на Санта Мария дел Фиоре като велико творение, което може би е било непознато и недостъпно за античните архитекти). Вазари пише, че Алберти е известен повече с писанията си, отколкото със сътвореното от ръцете му. 

   Фра Филипо Липи (1406 - 1469 г.) изиграва голяма роля в историята на флорентинската живопис от първата половина на 15 в., утвърждавайки светското начало в религиозните сюжети.  Кармелитски монах, Филипо Липи се отличава коренно от Фра Беато Анджелико по начина, по който живее и по характера на създаваните от него произведения. Жизнерадостен и земен, Филипо Липи, вече петдесетгодишен, отвлича младата монахиня Лукреция Бути, за която по-късно се жени с разрешение на папата (издействано му от Козимо Медичи). Филипо Липи внася свое разбиране за религиозната живопис. Традиционните религиозни сюжети са само повод да се изобразят съвременни хора в съвременна обстановка. Фигурите и обкръжаващата ги среда в картините му са стегнати в точни линеарни очертания, натуралистични и същевременно поетични. Картината му Мадоната с младенеца и ангели представя Лукреция Бути с родените от нея деца на художника. Облечена в съвременни дрехи, младата майка има отвлечен израз на лицето, но във всичко останало изглежда, че е пресъздадена обикновена картина на майчинство, в центъра на която е пълничкото бебе, заобиколено от вече отраснали деца. Мадоната е седнала пред отворен процорец, през който се вижда пейзаж в далечен план. Зрителят вижда през рамка помещението, където са разположени фигури плочки баня на преден план. Този похват, въвеждащ зрителя чрез рамка от една пространствена дълбочина в друга е част от художествената философия на пространството в ренесансовата живопис. Пространството на зрителя спокойно и уравновесено се свръзва с еднородното му пространство на картината. 

---